Таси и околната среда

Горимите газове се подразделят на две групи: природни и изкуствени, а природните газове от своя страна се разделят на три групи:

• Газове, добивани от чисто газови находища;
• Газови смеси на метан с нефт и етанови, пропанови и бутанови фракции;
• Газове, добивани от газо-кондензатни находища.

В природата чисти газове, без примеси, почти не се срещат. Примесите в природния газ най-често са: сероводород, азот, въглероден двуокис, водни пари.

Газовете, добивани от чисто газови находища, се състоят от основно от метан.

Природните газове са се образували в резултат на разложението на органичните остатъци от растителен и животински произход.

Природният газ, който се употребява в България, е внос от Русия и е добит основно от Тюменското находище в Русия. От месец Август 1992г. в магистралния газопровод е включено и находището при с. Ъглен, Ловешка област. През 2004г. е включено находището при нос Галата, област Варна. Освен тях на територията на България има малки находища с местно значение - с. Българево, с. Деветаки, с. Бърдарски геран.

Както се вижда, основна съставка на природния газ е метана. Именно за това и основните свойства на природния газ са почти същите както на метана; няма цвят, огненоопасен и силно взривоопасен. По-лек е от въздуха по тази причина при евентуален пропуск в затворено пространство се натрупва в горните части.

В земните недра в състава на газовете понякога има сероводород - вещество без цвят и с остра задушлива миризма. Сероводорода е активно вещество със силно корозионно действие. Премахването му от състава на природния газ се извършва в очистващи инсталации.

Преди да се подаде по газопроводите природния газ се подлага и на изсушаване за да се премахнат съпътстващите количества вода. Изсушаването става в инсталации, където газът се обработва с диетиленгликол.

Тъй като природният газ е без цвят и мириз, за да се установи неговото изтичане, той се одорира преди подаването му в разпределителните мрежи. След очистването и изсушаването се добавят по 16g етилмеркаптан на 1000 m3 газ.

Ако газът в сместа е недостатъчно или подавания въздух е много, то топлината, отделяща се при горенето не достига и горенето се прекратява.

Най-малката и най-голямата величини на обемно съдържание на газ в газовъздушната смес, в пределите между които може да протече възпламеняване или взрив, се наричат съответно долна и горна граница на взривяемост.

Изгарянето на газовото гориво е процес на бързо съединяване на неговите горими елементи с кислорода. Този процес протича в определени количествени съотношения, които се изразяват с уравненията за реакцията на окисляване.

Горенето може да започне, ако газовъздушната смес бъде нагрята до определена температура, наречена пламна температура.

Започващият процес на горене на газовъздушната смес се поддържа самостоятелно, ако количеството топлина, отделяща се при горенето, е достатъчна за да нагрява новопостъпващото гориво до температура на възпламеняване.

В природният газ има 94-98% метан и затова се приемат параметрите на метана. При взрив обикновено бързо, практически мигновено се отделя химическата топлина от реакциите на горенето. Бързо нагретите продукти на горенето се стремят да се разширят и да запълнят обема, в който са затворени. Рязкото повишаване на налягането е придружено с разрушителен ефект на взрива. Местното повишаване на налягането, в резултат на бързото движение на взривната вълна, може да достигне до 35 kg/сm2 и повече.

По тази причина всички пещи, в които ще се изгарят газови горива, трябва да имат защитни устройства (взривни клапи) за освобождаване на превишеното в тях налягане при евентуални взривове.

Взрив в горелките при нормален горивен процес не се получава, защото образуващите се продукти на горенето моментално се отвеждат и това позволява на пламъкът да се разпространи нормално (0,6 - 0,7 m/sec) вместо със скорост на разпространение на взрива (2000 - 2500 m/sec).

За пълно изгаряне на 1nm3 природен газ, са необходими приблизително 10m3 въздух, което съответства на 10% съдържание на газ във въздуха. При монтаж на горивни уредби на газ винаги трябва да се предвижда откъде ще постъпва достатъчно въздух за обезпечаване на нормален горивен процес.

За да се избегнат възможните аварии при работа с газово гориво потребителите трябва да спазват няколко основни правила:

• Да не изграждат сами газови инсталации и да не монтират газови уреди или горелки. Монтажа и пуска на газовите уреди да се извършва само специалисти, притежаващи необходимите знания и опит и оборудвани с подходяща техника.
• Да не внасят изменения в изградените вече газови инстлации.
• Да не ремонтират сами или да преустройват газови уреди или елементи от газопроводната мрежа. При необходимост от такива промени винаги търсете помощта на квалифицирани специалисти.
• Да не внасят изменения в системите за отвеждане на димните газове от уреда; да затварят или ограничават светлото сечение на димоходите и коминните тела.
• Да не ограничават или затварят вентилационните отвори на помещението, в което има монтирани газови уреди.
• Да не изключват или блокират действието на автоматиката, осигуряваща контрол на пламъка на уреда и регулиране налягането на газта.
• Да не пускат газ в изнсталация, която не е проверена и освидетелствана по надлежния ред; да не се включват газови уреди при наличие на пропуски от инсталацията или при повредена спирателна, регулираща или предпазна арматура.